В една прохладна пролетна вечер Генчата се разхождаше из корекциите на село Джулюница, Русенско и разговаряше с местните рибари, негови стари другари за проблемите с презастрояването на световно известния курорт Джулюница Бийч. В този момент дойдоха извънземни от вида, известен в Бразилия като Чупакабра и телепортираха Генчата назад във времето, за да присъства на процеса срещу Джон Силвър. Но първо да ви кажа кой е Джон Силвър. Най-сложният и грижливо изграден персонаж в романа на Робърт Луис Стивънсън "Островът на съкровищата" е еднокракият злодей Джон Силвър с "лице, грамадно като бут", бивш кормчия при Флинт и настоящ корабен готвач при строгия капитан Смолет. На рамото му важно клечи папагалът Капитан Флинт, който или псува като хамалин, или повтаря в захлас "Песос, песос, песос". Джон Силвър е необикновено интелигентен, направо гениален манипулатор и интригант с неустоим чар, способен на брутална жестокост.
Съдят Джон Силвър за пиратство. Съдията казва:
- В името на короната и на стара аристократична консервативна Англия вие Джонатан Силвър сте обвинен за пиратство, измама, заговор за убийство на високопоставен представител на короната, поквара, комар, нелегален внос и износ на алкохол. Короната ви осъжда на смърт чрез обесване.
Джонатан Силвър отговаря:
- Смилете се над мен милорд, аз съм най-обикновен корабен готвач, който дълги години работи на борда на бедния английски кораб "Еспаньола" за парче хляб и чаша грог.
Съдията е непреклонен:
- Силвър, жалък измамнико. Ядосвам се знаеш ли защо? Просто ми е жал за вас!
И Джонатан Силвър увисна на въжето. На този свят остави само и единствено дълговете си на комар.



За всички фенове на Джон Силвър препоръчваме да употребяват грог, ром, текила и цигари "John Silver".





Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА ОБЕСЕНИТЕ

Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!

А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!

Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!

Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!